«Танцьорът»

1409

Описание

Два поръчкови атентата вдигат на крак нюйоркската полиция. Следи от престъпника няма, а потърпевши са собствениците на малка въздухоплавателна компания. Каква е връзката? Кой е поръчителят и кой изпълнителят? Със случая се заема прикованият към инвалиден стол инспектор Райм. Най-важният човек в екипа му е младата полицайка Сакс, на чийто инстинкт той единствено се доверява. Анализът на събраните улики навежда Райм на мисълта, че има работа с най-опасния и издирван поръчков убиец, наречен Танцуващия с трупове. Не се знае нито как изглежда, нито кое е истинското му име. Престъпленията следват едно след друго, опазването на следващите жертви става все по-трудно. Притискан от времето, Райм впряга цялата си интелектуална енергия, за да залови престъпника. Заложените капани не щракват, убиецът сякаш има очи и уши навсякъде. Неочаквани разкрития и сюжетни обрати ще държат в напрежение читателя до последните страници на този трилър.



1 страница из 334
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.
I. Толкова много начини да умреш

Ястребът не може да бъде опитомен. Липсва духовната връзка. Донякъде това е като умението на психиатъра. Човек открива в съзнанието си враждебно настроение към друг човек. После идват намеренията, и желание за смърт.

Ястребът-кокошкар Т. Х. Уайт Първа глава

Когато Едуард Карни каза „Довиждане“ на жена си Пърси, и през ум не му мина мисълта, че никога повече нямаше да я види.

Качи се в колата си, паркирана на просторния паркинг на Осемдесет и първа източна улица в Манхатан, и се включи в движението. Карни, който по природа беше наблюдателен човек, разбира се, забеляза черния фургон, паркиран недалеч от тяхната къща. Беше целият опръскан с кал, а прозорците му бяха матирани с огледално фолио. Хвърли още един поглед върху нещастния вид на автомобила и този път видя, че номерата му бяха от Западна Вирджиния. Това го накара да си спомни, че и преди го беше виждал пред дома си. После движението пред него изведнъж набра скорост. На една пресечка едва успя да се измъкне на жълто, в резултат на което напълно забрави за фургона. Скоро стигна до просторното шосе Франклин Делано Рузвелт, откъдето се отправи на север.

Двадесет минути по-късно той изсвири познатата мелодийка с бутоните на мобилния си телефон и звънна на жена си. Притесни се, понеже никой не вдигна. С Пърси трябваше да летят заедно тази нощ — предишната нощ хвърляха чоп кой да седне в самолета до него и тя беше спечелила. После го бе дарила с една от нейните триумфални усмивки. Но към три часа сутринта се беше събудила с разкъсваща болка в главата от мигрената, която не я остави на мира през целия ден. Завъртяха телефоните и успяха да намерят заместващ втори пилот, а Пърси глътна един фиоринал.

Мигрената беше единственото нещо, което можеше да я прикове към земята.

Длъгнестият Едуард Карни все още се подстригваше съвсем по войнишки, макар да беше вече на четиридесет и пет години. Килна на една страна главата си, докато в ухото му звънеше телефонът, на няколко мили от него. После се включи телефонният им секретар и той върна слушалката на мястото й леко обезпокоен.

Караше точно с шестдесет мили в час, точно по средата на дясната лента. Като повечето пилоти и той беше консервативен, когато шофираше. Вярваше и се доверяваше изцяло на колегите си летци, но смяташе повечето шофьори за откачени маниаци.

Комментарии к книге «Танцьорът», Джеффри Дивер

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства