«В света на животните»

Димитър Бежански В света на животните

Болничен коридор. По коридора уплашено куцука мъж с гипсиран крак. Очите му (на мъжа) са зелени, устата му пресъхнала.

— Докторе, докторе! — нахълтва мъжът в стаята на дежурния лекар.

— Какво има? — пита дежурният. — Каква е тази врява? Защо крещите?

— Докторе, в стаята ми има плъхове! — изхриптява гипсираният.

Лекарят го поглежда строго:

— Господине, вие къде се намирате?

— В болница! — отвръща болният. — Мислех, че се намирам в болница! Но там…

— Точно така — в болница! — прекъсва го дежурният. — Но в какво отделение?

Зелените очи на пациента стават още по-зелени от учудване.

— В травматологията! — казва той. — Но не разбирам…

— Точно така — в отделение „Травматология“! — отново го прекъсва лекарят. — Затова в стаята ви има плъхове. Ако бяхте в урологията, щеше да има котки.

Освен още по-зелени, очите на пациента стават и още по-кръгли. Човекът явно трудно схваща.

— Слушайте, господине, обяснявам! — продължава дежурният лекар. Допреди три месеца плъхове имаше и в травматологията, и в урологията. И тогава ръководството на болницата реши да пусне на етажа стотина котки, за да реши проблема. Но не се получи! Дааа, господине, за съжаление не се получи! Котките и плъховете се биха три дни и три нощи и накрая си поделиха териториите. Сега в травматологията има плъхове, а в урологията — котки!

— Докторе, но все пак… — опитва се да вметне нещо зеленоокият.

— Разбирам! — вдига ръка докторът. — В стаята ви има плъхове! То е, защото сте в плъховата зона! В травматологията! Ако бяхте в токсикологията, в стаята ви щеше да има гущери.

— Гущери???!!! — с ужас изхълцва пациентът.

— Гущери! — кимва лекарят. — И змии. Не знам как се завъдиха, но цялата токсикология е пълна със змии и гущери. За щастие това не създава проблеми на болните. Повечето от тях са отровени с менте-алкохол и си мислят, че змиите и гущерите им се привиждат. Казано на медицински език — делириум тременс! В очното отделение пък има видри. Окупирали са банята и не пускат никого вътре!

— Видри… — въздъхва гипсираният. — Видри! Все пак е за предпочитане…

— Да, господине, но вие страдате от крак, а не от око! А видрите са в очното! Впрочем, ако искате, можем да ви преместим в Трета хирургия. Там има гълъби. Понеже прозорците на отделението са изпочупени, гълъбите влизат на топло. Искате ли при гълъбите?

— Разбира се, че искам! — ентусиазирано подскача пациентът, въпреки тежестта на гипса. — По-добре гълъби, отколкото плъхове! Местете ме при гълъбите!

— Щом настоявате! — примирено вдига рамене лекарят. — Има обаче един проблем… В Трета хирургия са онези с огнестрелните рани… Но може да се уреди… Дааа, може да се уреди…

След кратък размисъл докторът отваря чекмеджето на бюрото си, вади малък лъскав револвер и се провиква към коридора:

— Сестраааа! Елате да закарате един пациент в Трета хирургия!

Информация за текста

© 2001 Димитър Бежански

Източник:

Публикация:

Димитър Бежански, „Търся французойка“, ISBN 954-715-099-5

(c) Димитър Бежански, 2001, (c) Доньо Донев, 2001, (c) ВСУ „Черноризец Храбър“ — Варна, 2001

Публикува се на с любезното съгласие на автора.

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2007-06-19 23:02:13