«„Горко на победените!“»

Иван Вазов „Горко на победените!“

Vae victis!

Brennus1 Горко на победените! — закон жесток от векове жестоки осветен! Горко на победените! — възглас висок на тържествующ меч въз меч строшен. Към падналий бъди безжалостно суров, към беззащитния бъди немилостив, и полуживий враг добий го с удар нов! Горко на победените! Вик страшен, див! Не! Българският син на този вик е глух! В венеца лавров свой тоз срам не ще вплете. Велик по доброта, велик по меч и дух, не може до мъсти, не може — и да ще! В борбата гневен лъв, извън борбата мек и кротък, кат дете, не си ли, роде мой, на висша красота пример за наший век? O, нека друг да е във зверствата герой!2 Не! Сърби ний не сме! Далеко сме от тях, кат херувим от бяс, като небе от ад! Врага си бийм, кат враг, но проснат ли е в прах, ний в него виждаме пак человек и брат! Наследство ли е туй, нагон или завет — великодушьето е наша слабост, мощ. На тигър от кръвта в кръвта ни няма след и тигру да простим готови ний сме йощ! O, Боже, извор жив на милост и любов, ти сам в душата ни тез чувства закова. O, не, ний не мъстим, въпреки страшний зов, не можем — и да щем, не можеме това! Януари 1916 г.

Информация за текста

Източник: [[|Словото]]

Набиране: Калина Григорова и Мартин Митов, октомври-декември 1999

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2008-01-12 19:50:00

1

Brennus е галски вожд, превзел Рим през 390 г. пр.н.е.

(обратно)

2

Г-н Гр. В., завърнал се наскоро от Македония, ми пише следното: „Позволявам си да ви пратя една снимка от Скопие, дето се видят част от избитите българи — селски първенци, които сърбите в бягството си към Шар, бяха изоставили по шосето. Вгледайте се добре — и ще видите въжетата около вратовете. Почти всички са били вързани и така зверски мушкани с ножове, щото нямам сила да ви окачествявам страховитата гледка, която представляваха нашите мъченици. Подобни ужаси са вършени хиляди и хиляди! Снимката запазете за вас…“

(обратно)

Реклама на сайте