«Семе за пъдпъдъци»

— Перспективата не е радостна за нас, дребните търговци — говореше мистър Скарик на художника и сестра му, които бяха наели стаи на етажа над неговата бакалница, единствена в предградието. — Големите концерни предлагат на клиентите всякакви атракции, които ние не можем да си позволим да имитираме даже и в малък мащаб: стаи за четене, за игри, за музикален отдих с грамофон и още Господ знае какво. Днес хората не щат да влязат в магазина за половин фунт захар, ако не им пускате плочи с шлагери или не им окачвате на табло последните резултати от австралийския шампионат по крикет. Колкото много коледна стока е дошла, би трябвало да вземем на работа още петима продавачи, обаче и само двамата с племенника ми Джим сме достатъчни да се справим с клиентите. А нещата са хубави и бих могъл за две-три седмици да разпродам всичко, ама няма шанс — освен ако сняг не затрупа жп линията до Лондон за петнайсетина дни преди празниците. Признавам, че ми хрумна да ангажирам мис Лъфкоум да чете стихове в магазина всеки следобед: на тържеството на пощенците много й ръкопляскаха, след като издекламира Малката Биътрис…

— Не мога да си представя нищо по-неефикасно за привличане на клиенти — каза художникът, потрепервайки при самата мисъл за декламацията. — Ако съм принуден да преценявам кое от двете — карлсбадските сливи или смокините в захарен сироп, има по-големи предимства като зимен десерт и мисълта ми непрекъснато се разсейва от малката Биътрис, лично аз бих се разгневил. Не — продължи художникът, — желанието да се получи нещо безплатно е повече от ръководен принцип за купувачките, то е страст, ала вие не можете да си позволите да свирите на тази струна. Защо не се обърнете към друг инстинкт, на който са подвластни клиентите не само от нежния пол, но и тези от силния и всъщност цялото човечество?

— И кой е този инстинкт, сър? — удиви се бакалинът.

Мисис Грейс и мис Фритън бяха изпуснали влака за Лондон в два и осемнайсет и тъй като до три и дванайсет нямаше да има друг, си казаха, че биха могли да направят някои покупки в бакалницата на Скарик. Едва ли щеше да е вълнуващо преживяване, но поне щеше да е пазар.

Няколко минути в магазина нямаше други клиенти освен тях, ала докато обсъждаха достойнствата и недостатъците на две съперничещи си марки пастет от аншоа, дамите бяха стреснати от един глас, който през тезгяха поръча шест нара и пакет семе за пъдпъдъци. Нито единият, нито другият от посочените артикули се търсеше масово в предградието, а също толкова странни бяха и външността, и облеклото на купувача, който ги бе поискал: младеж на шестнайсетина години с наситен маслинен тен, големи тъмни очи и гъста синкавочерна коса, който би могъл превъзходно да вади хляба си като модел на художници (това и правеше). Купата от кована мед, която младежът подаде през тезгяха, за да му сложат в нея пакетите, без съмнение представляваше най-екстравагантната разновидност на пазарската кошница или чанта, която мисис Грейс и мис Фритън някога бяха виждали. Купувачът хвърли на тезгяха златна монета — явно от някаква екзотична страна — и не изглеждаше изобщо разположен да чака евентуално ресто.

— Вчерашните смокини и вино не бяха платени — каза той, — задръжте за бъдещи покупки каквото остане от парите.

— Много странно момче — подхвърли с въпросителна интонация мисис Грейс към бакалина веднага щом необикновеният клиент си тръгна.

— Мисля, че е чужденец — отвърна мистър Скарик с лаконичност, която рязко се отличаваше от обичайния му словоохотлив маниер.

— Желая около фунт и половина от най-доброто кафе, което имате — чу се миг-два по-късно повелителен глас, който идваше от един мъж с властен вид и чуждестранна външност. Най-забележителното в нея бе пищната черна брада: такива биха били на мода по-скоро в ранна Асирия, отколкото в предградията на днешен Лондон. Когато кафето му бе претеглено, мъжът изведнъж попита: — Идвал ли е тук да купува нарове един мургав младеж?

Двете дами едва не подскочиха, когато чуха бакалина да отговаря отрицателно, без дори да се изчерви.

— Нарове имаме малко на склад — продължи мистър Скарик, — но не се търсят.

— Слугата ми ще дойде да вземе кафето както обикновено — каза брадатият клиент, изваждайки една монета от кесията си (великолепно изделие от метални нишки), и се запъти към изхода. Почти стигнал вратата, той спря, очевидно се сети за нещо, и изстреля въпроса: — А дали имате семе за пъдпъдъци?

— Не — отговори без колебание бакалинът, — не продаваме.

— Кое ли ще е следващото, което ще отрече? — запита полугласно мисис Грейс.

Положението изглеждаше още по-озадачаващо поради факта, че съвсем неотдавна мистър Скарик бе председателствал при една лекция, четена в местния клуб, а лекцията бе за Савонарола.

Като вдигна високата астраганена яка на дългото си палто, брадатият мъж напусна магазина с вида на — както го описа по-късно мис Фритън — „сатрап, прекратяващ сесията на синедриона“. Дали изобщо някога някой сатрап е имал приятното задължение да прекратява сесията на синедрион, тя не бе съвсем сигурна, но сравнението съвсем точно предаде мисълта й на широк кръг познати.

— Хайде да не гоним влака от три и дванайсет — предложи мисис Грейс, — а да отидем у Лора Липинг и да разкажем за това. Днес е нейният ден.

Когато мургавият младеж се появи на другия ден в бакалницата с пазарската си купа, там вече се бяха събрали много клиенти и повечето от тях протакаха покупките си с вида на хора, които не знаят как да си запълнят времето. С глас, който бе чут от целия магазин — навярно защото всички напрегнато се вслушваха, — младежът поиска фунт мед и пакет семе за пъдпъдъци.

— Още семе за пъдпъдъци! — възкликна мис Фритън. — Тези птици сигурно са много лакоми, освен ако това изобщо не е семе.

— Аз мисля, че е опиум, а брадатият мъж е детектив — бе брилянтната хипотеза на мисис Грейс.

— О, не — контрира Лора Липинг, — сигурна съм, че е нещо свързано с трона на Португалия.

— По-вероятно да е някаква персийска конспирация с цел да се върне на трона бившият шах — каза мис Фритън, — брадатият мъж е от управляващата партия, а семето за пъдпъдъци е парола на заговорниците. Персия е съвсем близо до Палестина, а нали знаете, пъдпъдъците се споменават в Стария завет (Книга Изход, глава XVI, стих 13: И така, на вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на утринта навсякъде около стана беше паднала роса).

— Само като чудо — възрази осведомената й сестра. — А аз все си мисля, че е част от любовна интрига.

Младежът, средоточие на толкова много любопитство и догадки, тъкмо се готвеше да си тръгва с покупките си, когато пътя му препречи Джими, племенникът чирак, който от мястото си зад щанда за сирене и колбаси можеше да вижда добре улицата.

— Имаме много хубави портокали от Яфа — бързо изрече той, посочвайки към ъгъла, където зад един крепостен вал от кутии с бисквити бяха изложени плодовете.

Забележката явно съдържаше повече, отколкото гласеше, защото младежът се хвърли към портокалите с ентусиазма на пор, който след дълги часове на безрезултатно ровене под земята внезапно е открил цяло семейство зайци. Почти в същия миг в бакалницата се вмъкна брадатият мъж и поиска от щанда за колониални стоки фунт фурми и кутия от най-добрата смирненска халва. Най-просветените местни дами дори не бяха чували за халва, но мистър Скарик, както личеше, бе в състояние на мига да предложи от най-добрия вид на този екзотичен артикул.

— Сигурно сме в света на Хиляда и една нощ! — възкликна развълнувана мис Фритън.

— Тихо! Слушай — прекъсна я умолително мисис Грейс.

— Дали мургавият младеж, за когото ви споменах вчера, е идвал тук днес? — запита чужденецът.

— Днес в магазина имаше повече хора от обикновено — отвърна мистър Скарик, — но не си спомням да е идвал младеж, какъвто описвате.

Мисис Грейс и мис Фритън триумфално погледнаха приятелките си. Разбира се, беше много тъжно това някой да се отнася към Истината като към временно и извинимо изчерпана стока, но двете дами бяха щастливи, че публиката, на която най-живо бяха разказали как мистър Скарик е пуснал в оборот опашати лъжи, сега може лично да се убеди в това.

— Никога вече не бих била в състояние да му вярвам, когато ме убеждава, че конфитюрът не съдържа оцветители — заяви с трагически шепот една леля на мисис Грейс. Загадъчният мъж си тръгна; Лора Липинг ясно видя гримасата на потиснат гняв, която се изписа върху лицето му, но бе прикрита от гъстите мустаци и вдигнатата яка на палтото. Изчаквайки предпазливо известен интервал, любителят на портокали излезе иззад преградата от бисквитени кутии (където очевидно не бе намерил нито един плод, годен да задоволи изискванията му) и също си тръгна, а след него магазинът бавно се опразни и от останалата клиентела, натоварена с пакети и заредена с клюки. Бе „денят“ на Емили Йорлинг и повечето дами се запътиха направо към дома й. Да отидеш на гости за чай веднага след обиколка по магазините, бе известно в предградието като „шеметен живот“. Следващия следобед в магазина бяха наети двама допълнителни продавачи, които нито за миг не спираха работа: бе пълно, хората търсеха, питаха и поръчваха и сякаш никога нямаше да стигнат до края на списъците си. Нито веднъж по-рано мистър Скарик не бе успявал толкова лесно да убеди клиентките си да експериментират с покупката на нови бакалски стоки. Дори жените, които имаха да пазаруват малко неща, се бавеха, сякаш не искаха да се връщат вкъщи при съпрузи грубияни или пияници. Часовете на този следобед се точеха без събития до момента, когато мургавият младеж с медната купа влезе в магазина и появата му предизвика ясно доловимо развълнувано жужене. Вълнението очевидно се предаде и на мистър Скарик; той заряза една клиентка, която подробно и неискрено го разпитваше за семейния живот на бомбайската патица (Ирония на автора — „бомбайска патица“ се нарича вид добавка към пикантно къри, която представлява стрита сушена риба), пресрещна новодошлия, запътил се към тезгяха му, и сред внезапно настаналата мъртвешка тишина го осведоми, че нямат повече семе за пъдпъдъци.

Младежът нервно се заозърта из магазина и колебливо тръгна да си върви, но бе пресрещнат за втори път, вече от племенника, който бързо изскочи иззад своя щанд и му каза, че са получили много по-хубави портокали. Колебанието на момъка с купата изчезна и той почти изприпка до ъгъла зад бисквитените кутии. Вниманието на цялата публика се насочи очаквателно към вратата и високият брадат чужденец не закъсня да се появи, наистина ефектно — след това лелята на мисис Грейс твърдеше, че се усетила несъзнателно да повтаря шепнешком „Връхлетя асириецът като вълк връз кошара“ (Библейски стих), и всички й повярваха.

Новодошлият също бе спрян, преди да стигне до тезгяха, но не от мистър Скарик, нито от племенника му. Една плътно забулена дама, която никой до този миг не бе забелязал, се надигна морно от някакво кресло и с ясен пронизителен глас поздрави чужденеца.

— Сам ли прави покупките си, ваше превъзходителство? — запита тя.

— Сам правя поръчките — обясни той. — Оказва се, че е трудно да накарам слугите ми да разберат.

С по-тих глас, но все така съвършено ясно забулената дама му съобщи:

— Тук имат великолепни портокали от Яфа — после с тенекиен смях излезе от бакалницата.

Мъжът внимателно заоглежда вътрешността на магазина и инстинктивно спря очи върху преградата от бисквитени кутии. Попита високо:

— При вас сигурно има хубави портокали? От Яфа?

Всички очакваха мистър Скарик веднага да каже „не“. Но преди още той да отвори уста, мургавият младеж се появи иззад прикритието си и държейки в ръце купата от кована мед, излезе на улицата. По-късно се разпространиха различни версии на това, как е изглеждал в този момент: Според едни очевидки лицето му изразявало престорено безразличие, според други било призрачно бледо, според трети пламтяло от дързост. Някои твърдяха, че зъбите му тракали, а други — че си тръгнал, подсвирквайки си персийския национален химн. Ала по въпроса, как реагирал брадатият чужденец, когато видял младежа, всички дами бяха единодушни: той бил обзет от страх (дори нападнат от бясно куче или гърмяща змия не би могъл да се уплаши повече), цялата му властна надменност се изпарила, внушителната му походка се заменила с колебливо пристъпване насам-натам (като на заловено животно, което търси изход) и без да сваля очи от входната врата, дал няколко объркани, несвързани поръчки, които бакалинът се престорил, че вписва в книгата си. От време на време мъжът излизал на улицата, оглеждал се припряно във всички посоки и бързо се връщал пак в магазина, за да се престори, че пазарува там. След едно от тези излизания вече не се върнал: изчезнал в падащия здрач и нито той, нито мургавият младеж, нито плътно забулената дама бяха видени повече от любопитните, които продължаваха да се трупат в магазина на Скарик през всички следващи дни.

— Никога няма да мога да ви се отблагодаря на вас и сестра ви — каза бакалинът.

— О, ние се забавлявахме от душа — отвърна художникът скромно, — а колкото до младежа, той с радост прие тази алтернатива на дългите часове позиране за Отвлеченият Хилас (Епизодичен герой в мита за аргонавтите — красив юноша, другар на Херакъл (Херкулес); бил изпратен да налее вода от един извор, а нимфата на извора се влюбила в него и го отвлякла).

— Във всеки случай — заяви мистър Скарик — аз настоявам да платя наема за черната ви брада.

Информация за текста

© Мина Цанева, превод от английски

Saki

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:31

Оглавление