«Пак закъснях!»

В своята последна утрин той изхвърча от хладната пещера на неговия гараж в задушния калифорнийски пек и се понесе по шестлентовата магистрала право към аутобана, като си повтаряше, че ако остане в дясната ускорителна лента ще успее да изпревари десет, може би петнадесет коли преди да го хване червеното на светофара, а и дори да го хване светофара, мъничкият RX-7 е достатъчно бърз за да им разкаже играта на разни скапани Мерцедеси и Доджове, дето все се дуят най-отпред и изглеждат сякаш ще се пръснат от яд, ако само посмее да ги засече някой тъп светофар, ето защо той се обърна да погледне чисто ли е отдясно и после натисна газта до дупка, почуквайки нетърпеливо по лъскавото кормило, прехвърли се в дясната лента, смени скоростта — от пета на нулева, даде междинна газ, включи на четвърта и отново натисна педала, като оглеждаше близките улици за моторизирания полицай с черните мустаци, който дебнеше почти всяка сутрин да сгащи някоя нещастна жертва закъсняваща като него за работа и опитваща се отчаяно да се добере до аутобана преди да започнат задръстванията (защото една дузина задминати коли сега се равняват на петнадесет минути и Боже опази ако ги засече трафика от Лагуна Нигел и Сан Клемент, веднъж загуби близо половин час само защото се забави да изпие едно кафе и да удари един тек на Джулия и после Хандълбар — мустакатият полицай, го пипна и той трябваше да се гърчи извинително: „Да, лейтенант, съжалявам“, докато подписваше глобата и въпреки това закъсня с повече от двадесет минути, колкото да си спечели конско от шефа), но този път Хандълбар не се виждаше никакъв и той прелетя на жълто, гумите изскърцаха и колата се втурна в най-бавната лента, докато предницата се друсаше сякаш стреля с картечница, побутна леко влачещия се отпред Фолксваген, засече един Понтиак Транс-Ам и най-сетне се озова в лентата за ускорение, включи радиото — говорителят загъгна неразбрано за задръстванията по шосетата, за оня тъпанар в Либия и как администрацията правела всичко възможно да защитава американските интереси срещу съветската заплаха… направо непоносимо.

И в този миг неочаквано в небето над Лос Анджелис блесна ярка сапфирено-синя светлина, точно като очите на Джулия, хиляди мънички отбясъци като коледни светлинки изпълниха небосвода и той натисна спирачките, когато ослепително белия диск се превърна в чудовищна черна гъба.

— По дяволите! — изрева той преди още да бъде поразен от ужас, огън и ударна вълна. — Пак закъснях!

Информация за текста

© 1988 Ханк Сърлз

© Юлиян Стойнов, превод от английски

Hank Searls

Late again!, 1988

Източник:

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:46