«Любопитните марсианци»

Земята отдавна интересуваше марсианците. В телескопите, насочени към Земята, се виждаха островърхи планини, а марсианците обичаха височината, обичаха разредената атмосфера, която господствуваше на тяхната планета.

Кацането мина успешно, марсианците бяха постигнали изумителни успехи и корабът им се спусна точно върху планинската площадка, прилепила се към отвесната стена — мечтата на марсианците.

След като си починаха, те измъкнаха въжета, клинове, чукчета и с готовност се хвърлиха да щурмуват планинската крепост. Започна историческото изследване на непознатата планета: живот можеше да има само там — по върховете, при облаците от чист и лек въздух, решиха марсианците. Клиновете се забиваха в стената мигновено, въжетата летяха все по-нагоре и по-нагоре, карабинките и мускулите изтласкваха марсианците нагоре, те дишаха все по-леко и по-леко, телата им се наливаха със сила. Това бяха алпинисти от най-висока класа. Животът на планетата Земя засега не се показваше, наоколо нямаше жива душа. Но те бяха много упорити, тези марсианци, и настойчиво се катереха нагоре, към върховете. Лагерът им остана далече долу, на площадката. Там уютно се бе разположила ярката палатка, блестяща на слънцето като червено петно. Марсианският кораб излетя на орбита и чакаше указания. Опитните марсианци знаеха какво е това марсотресение.

По отвесната стена, която скъсяваше пътя към планинския връх, обливайки се в пот и споменавайки всички светии и несветии по грешната Земя, пълзяха две оранжеви петна — Джек и Пат бяха решили да изпреварят парвенюто Пейн и жълтокожия му помощник Лан. Те, Джек и Пат, трябваше да яхнат първи върха. Това ще бъде сензация, всички ще ахнат, когато се появят оттам, откъдето никой никога още никого не е чакал. Да преодолеят тази проклета стена, и успехът им е в джоба, като долар в дънките.

Те с мъка се изкачиха на хоризонталната площадка, може и да си поемат дъх.

А що за дяволия е това, чия е тази палатка, която блести така нагло върху снега, що за чудновати брадвички за лед, клинове, обувки, съвсем леки въжета? Ама че шмекер е този Пейн, купил отнякъде най-нова екипировка, предварително си подготвил подслон. Привечер те сигурно ще бъдат тук и тогава… като си починат на топло и се изсушат… Не, това не бива да става. Този Пейн е просто подлец.

Мисълта възникна едновременно. Четирите ловки ръце извършиха всичко бързо и умело. Палатката и екипировката изчезнаха, скрити в дълбоката пукнатина. Виелицата скри всички следи.

— Сега нека да дойдат — смееше се Джек, — ще ги изпреварим като див козел — уморена свиня.

Джек и Пат изгубиха, изкачвайки се с последни сили на върха един час след Пейн и Лан, които вървяха по противоположната, полегата страна.

А пък марсианците, като се върнаха в лагера и не намериха нито палатка, нито екипировка, предположиха, че на планетата все пак има разумни същества.

Информация за текста

© Юрий Глазков

© Александър Кючуков, превод от руски

Юрий Глазков

Любопытные марсиане,

Източник:

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2006-08-10 20:39:34