«На Албрехт Дюрер»

В горите стари, дето мъзга навред пълзи — по ствола чер на бора, по белите брези, веднъж ли ти си бързал по голата морава уплашен, блед, незнаещ какво зад тебе става; с треперещи колени си бързал в своя плен, учителю мой, Дюрер, художнико вглъбен! Божествени картини! — и как личи от всяка, че с поглед визионерски ти си прониквал в мрака и си разкривал всичко, сред мрачините взрян: и фавни ципопръсти, и весел горски Пан, цветя пред теб натрупал, и старата Дриада, зеленооки силфи в зеленината млада. Чудовище ужасно за тебе е лесът: видения с реалност се смесват и кипят. Там бор до бор се свежда и брястове огромни, и всеки клон за лакът сакат ще ти напомни; короните се клатят едва — да разберем, че нищо не е мъртво, ни живо е съвсем. Тече вода и злакът я пие; всеки ясен с ужасни храсталаци, с къпини е опасан, оплел в тях свойте черни и груби стъпала. Цветя лебедошии в блата-огледала. Химерата събудиш от тоя сън дълбок ти — и люспест врат разтърсва, в стеблата впила нокти, и в миг от пещерата надниква и ако си там, ще те прониже със святкащо око. Растителност! О, буйна материя! Дух! Сила! С кора ли, с груба кожа ли свойта плът покрила! Не съм все още бродил из тая пустота, Учителю, без ужас да ми смрази кръвта и да не видя клони, чак до земи опрени, по тях с неясни мисли, от вятъра люлени. О, само Бог, свидетел на тайнства, само Бог разбира тия мисли сред пустоша дълбок. Усетих таен пламък душата ми да сгрява и заедно с душата живее, съживява, присмива се, говори, снишава си гласа под дъбовете страшни, запречили леса. 1837

Информация за текста

© 2002 Кирил Кадийски, превод от френски

Victor Hugo

A Albert Durer, 1837

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2005–2010

Издание:

Виктор Юго. 21 стихотворения

Подбор, съставителство и превод от френски: Кирил Кадийски, 2002

Издателство „Нов Златорог“, 2002

ISBN: 9544921776

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2010-01-11 08:20:00