«Житие на света Филотея Търновска»

Родина на блажената беше гр. Поливот в Памфилийската област. Нейните родители се наричали Иоан Патриций и Ирина, чеда на благородни родители, постоянно пребъдващи в страх Божий, ден и нощ посещаващи Божиите храмове, хранели гладните и давали потребното на просещите. Но винаги им беше въжделено да получат рожба. И не се излъгаха в надеждата си, след като прилежно се молеха и проливаха горещи сълзи. Прочее, родиха светата и я нарекоха Филотея, като изпълниха сърцата си с неизказана радост, а на Бога отправяха благодарствени песни. Като минаха три години, блажената Ирина остави съпруга си и детето си и премина в нетленните жилища. А Иоан Патриций се намери в голямо недоумение, че детето от самото си рождение не приемаше нито млякото на майка си, нито на друга жена. Тя беше хранена от божествения промисъл и преуспяваше напред. Като стигна шестгодишна възраст, дадоха я да се учи на свещените Книги. И толкова много напредна в учението, щото цялото Писание знаеше наизуст. Така, че всички и се чудеха и навсякъде се носеше славата и. А толкова процъфтя във въздържанието, щото цяла седмица прекарваше без храна, и само в събота и неделя — след като се причести с божествените Тайни — вкусваше малко хляб и някакво накиснато вариво и след това пак се придържаше в своето правило като внимаваше денонощно в божествения закон и насищаше душата си със свещените Писания.

Когато стана на 14 години, въпреки нейното желание, я съчетаха в плътски брак. Годеникът й Константин беше благороден и във всичко приличаше на Филотея, и караше своя седемнадесета година. А истински боголюбезната, като се видя против желанието си съчетана в брак, беше в недоумение, с каква хитрост да запази себе си девствена, и от все сърце и душа възнасяше към Господа своите прилежни молби: „Господи Боже, погледни на моето смирение и ми дарувай сила да запазя своята девственост, докато ме прибереш при Себе си!“ Така си се молеше всеки час и беше овладяна от неизразима печал. Но намери удобно време, когато вече я съчетаха с мъжа и и ги затвориха в брачния чертог тя веднага падна на земята и безшумно заплака, със сълзите си ороси земята и с ръце се биеше по лицето, като казваше: „Уви, уви, какво пострадах! Отвори своята бездна, земьо, и ме погълни, окаяната, жива!“ Като я гледаше Константин така неутешно да плаче, едва я вдигна от земята и я попита за причината на този безутешен плач. А тя, едва престанала от плача си и отхвърлила всякакъв срам, му каза: „Господарю мой, ето аз цялата съм в твоите ръце. Но ако почакаш и изслушаш съвета, който ще те посъветвам, ние двамата и своите души ще спасим и ще станем причина за полза на другите.“ Той рече: „Остави всяко съмнение и страх, говори какво искаш!“ Тогава боголюбезната каза: „Когато четях божествените писания, намерих една древна повест, която разказваше следното…

Някоя си благоговейна девица била отдадена на мъж, който се казвал Амун и бил от благороден произход. Когато дошъл часът да се съчетае със своята невяста, той и казал с тих глас и умилителен израз: «Любезна моя съпруго, познаваш ли мъжката съблазън?» Тя му отговорила: «Не господине мой, съвсем не я познавам.» Тогава той и рекъл: «Послушай ме тогаз внимателно и аз ще ти кажа подробно всичко, което ще ни се случи, ако се съчетаем един с друг! На мене ще създадеш много грижи, а на себе си безмерна печал и всегдашна мъка. Освен това когато заченеш, ще те обхванат нетърпими болки, така щото самата си храна не ще можеш сладко да ядеш, а сънищата ти ще бъдат бодежи и стенания. А когато започнеш да раждаш, какви немощи ще бъдат, какви пъшкания, какви родилни болки тогава, с една дума казано — ще те сполети нещо като безнадеждна смърт, и ти ще отправиш погледи насам-натам и не ще намериш кой да ти помогне. Но ако родиш благополучно, ще те обхванат безмерни грижи и трудове: да го накърмиш, да го окъпеш, да го повиеш, да го нахраниш — безброй работи! Пък и за мъжа грижи, за управници, за църкви, за дрехи. Ако ли пък се роди ненормално, ще ти се приложи двойна печал. А над всичко — и грижа за зестра! Ако ли пък и бедност ни сполети, ще почнем да предпочитаме смъртта пред такъв живот. Затова послушай ме, който ти мисля доброто: нека пребъдем в девство през този къс живот, за да наследим бъдещия, дето няма печал, скръб и въздишка (Ис. 35:10; 51:11).

Там няма нито тъмнина, нито звезди; няма лято, няма пролет; няма зима, няма жега; а всичко е светлина, всичко е радост. Там Христос е дървото на живота (Бит. 2:9), на което всички светци се наслаждават според достойнството, кой как себе си е очистил. Нека и ние това да подражаваме и да се постараем това да постигнем!» Това като чула годеницата от своя годеник, напълнила очите си със сълзи и рекла: «Господарю, ако това е така и ако такъв е животът на тоя свят, аз съм готова във всичко да те слушам. Прави прочее, каквото искаш, аз на твоята воля няма да се противя.»

След като така се увещавали взаимно и с клетва утвърдили, по-нататък пребивавали в девство и чистота. След като доста време там поживели, с общо съгласие решили, малко да се отлъчат от света и да живеят в уединение, понеже се бояли да не би някой лош и разтурен човек да ги прелъсти, да ги върне към плътските страсти и да погуби душите им с телата. По съвета на великия Антоний отишли в Нитрийската планина, построили си в пустинята проста колиба и там пребивавали много години, като с поклони, пост и молитвени бдения обуздавали плътта. Но дяволът, който ненавижда доброто и не може дълго да търпи чистотата и добродетелта на Божиите угодници, вложил в жената страстни помисли, и тя много страдала и постоянно се измъчвала. Но била мъдра Христова невяста, за това като се видяла в такива страдания, премъдро и разумно изповядала това на блажения Амун и прилежно измолила да и направи отделна малка колиба. Той изпълнил молбата й и така прекарали всичките останали 18 години, като запазили докрай своята чистота и целомъдрие.

Подир не много време блажената заспала своя блажен сън и отишла при Христа, Когото възлюбила. Добродетелният Амун, който бил жилище на Св. Дух, и той малко дни поживял подир нея и получил своята кончина, чиято душа — носена от ангелите в небесата — видял св. Антоний Велики, който се намирал тогава на разстояние 15 дни път. И мнозина други са показвали такива жития, на които и ние ако подражаваме, ще получим подобна на тяхната награда. Прочее, сега нека ти бъде угоден моят съвет, господарю мой мъжо, и нека пребъдем в чистота, като опазим телата си девствени. Няма трайна полза от кратковременното удоволствие; макар и дълго време да живеем, все ще се върнем в пръстта. И тъй, нека пребъдем в страх Божий, за да получим приготвените блага заедно с всички, които са имали страх от Господа!“

Това като чу Константин от своята годеница, взе думата и рече: „Ако бих вярвал, че всичко това е истина, което казваш, с радост бих го направил. Но се боя да не се получи някое лукавство, и да не можем избягна упреците.“ На това тя бързо отговори: „Кълна се в праведния Съдия, който ще съди живите и мъртвите, че ти казах истината: до края на живота си ще пазя тялото си девствено, пък ако ще и хиляди смърти да претърпя!“ И понеже той повярва, че казаното е истина, веднага се покори на нейния съвет, и с клетва утвърди това, и по-нататък пребъдваха в девство и целомъдрие.

Подир някое време Константин беше избран за църковен клирик. Не след много време бащата на блажената Филотея приключи живота си. А те пребиваваха, като изпълняваха всички Божии заповеди: бедните хранеха, голите обличаха, а от църквата денонощно не отстъпваха. И всички подражаваха техния добър живот и получаваха голяма полза от него. Преживяха по такъв начин около 6 години и Константин почина. А блажената му устрои погребение по приетия ред и на Бога отправяше благодарствени песни. Като намери удобен момент, освободи всички слуги и слугини, а имота и богатството раздаде на бедни и немощни, според както е казано: „Пръсна и раздаде на сиромаси, и правдата му пребъдва вечно“ (Пс. 111:9). Много богатство изразходва и по църкви и монастири, като ги достатъчно украсяваше. Накрай взе със себе си една слугиня и така излезе от своя дом.

До град Поливот има едно езеро и в него един остров. Там се посели преподобната, построи си малка келийка и там пребиваваше далеч от всякакъв метеж, като обуздаваше тялото си с пост, молитвени бдения и лежане на голата земя. И толкова се подвизаваше против страстите, щото кожата и прилепна към костите. Но дяволът, който ненавижда доброто, не изтърпя дълго да я остави неизкушена, а повдигна срещу нея различни борения: кога страхования, кога разни привидения, за да смути сърцето и, кога в змии, кога в зверове претворяваше себе си, за да я плаши. А тя постоянно имаше в устата си псаломските думи: „Махнете се от мене всички, които вършите беззаконие!“ (Пс. 6:9) Една нощ застана по обичая си на молитва и издигна към небето ум и ръце. Тогава внезапно започна да се колебае мястото, а отвън се чуваше голям шум и викове, като че е дошъл някой си цар. И едни се мъчеха да откъртят вратата, други започнаха да събарят колибата и си викаха един на друг: „Хванете я тая скоро, хванете я и в езерото я хвърлете!“ Боголюбезната разбра, че това е бесовска работа, и към молитвата си притури още молитва: „Иисусе Христе, единородно Слово на Отца, Който си благоволил да се въплътиш от жена, за да изцериш женското престъпление, като си приел човешко естество от пречистата Дева Богородица, погледни на мене, смирената Твоя раба, която се уедини тука заради Тебе! Ето, врагът, началник на злото, като ревящ лъв ходи и търси да ме погълне (1 Петр. 5:8). Защото е възприел обичая на се нахвърля повече на женския пол и да го облага със срам, като предизвиква против нас обвинения и ни прави посмешище. Но Ти, Който си възсиял неизречено от Дева Мария и по този начин си благословил женското естество и докрай си отнел от него вината и обвинението, изпрати на мене, бедната, Своята помощ, за да се върне неговия срам върху неговата глава, и всичката му враждебна сила да бъде посрамена! Защото си благословен во веки веков! Амин!“ И като се прекръсти с кръстно знамение, веднага всичките привидения изчезнаха. Тя не престана да възпява и славослови Бога до сутринта, прибавяйки към подвизите подвизи и в сърцето си възходи (Пс. 83:6). Как да опиша извора на нейните сълзи, непрестанни въздишки, прекрасното мълчание, непрестанните молби, честите коленопреклонения, крайното безстрастие, любовта към Бога, ангелското житие и много други такива прояви, които вършеше поради божествената си любов?!

Живеейки тъй и в плът подражавайки живота на безплътните ангели, Господ не остави дълго да се крие този неин живот, ами се разнесе слух за него по цялата околност на онова място и славата и се носеше навсякъде, и всички прославяха Бога заради нея. Мнозина благочестиви се стичаха при нея, а тя ги утвърждаваше със своите божествени слова. Тогава все още езическата заблуда владееше всички и демонските капища винаги бяха пълни с идоложертвена воня и дим, и много хиляди мъченици тогава бяха избивани, а верните се колебаеха сред голямата буря и метеж. Това кажи речи ставаше всеки ден.

Филотея слушаше, страдаше от тежка печал и поучаваше всички свои посетители с божествените Писания и изобличаваше докрай езическата заблуда. Получи и дара да цели болни, и мнозина недъгави и прокажени получиха от нея изцеление. Понеже беше изучила божественото писание докрай и беседваше богобоязливо, всички привличаше да разберат Бога, както магнитът има качество да привлича желязото.

Някоя жена тежко болна дойде при нея: гърдите и ядеше някаква болест и много средства беше раздала по лекари, но никаква полза не беше получила. Боголюбезната като я видя така да страда, заболя я сърцето и се смили над нея. Веднага се обърна към молитва с поток от сълзи, като казваше: „Боже Вседържителю, пощади Своето създание и не го оставай дълго да се мъчи!“ И като взе малко от своето кандило на Богоматер, помаза двете и гърди, и с ръка направи над тях кръстно знамение, и така за кратко време я изпрати здрава в дома и. След като мина доста време и слухът за това чудо се разнесе навсякъде, някой си човек Евтимий с повреден крак дойде на острова при светата, за да получи изцеление. Блажената, като го видя, попита за причината за този недъг. А той показваше ранения си крак и с умилителен глас проливаше сълзи. Тогава тази добра сред жените, блажената Филотея, го попита както някога Христос парализирания: „Искаш ли да бъдеш здрав?“ (Иоан 5:6) Той бързо отговори: „Искам, госпожо моя, и даже много искам! Смили се над мене, нещастния! Вярвам, че каквото просиш, ще ти го даде Бог.“ Тя рече: „Ето, което страдаш, от езика си го страдаш. Той ти е подарен от Бога, за да го славословиш и възхваляваш, а ти си го обърнал на празнословия, шегобийства и сквернословия. Дай дума, че вече няма да дръзваш на такива неща! А и от езическите глупости, служби и разбирания ще се откажеш, както и от ония хулни думи и мъдрувания, които вредят на ума! И моят Господ скоро ще те изцери.“ Той бързо и радост обеща да изпълнява заповяданото и даде дума, че занапред никога няма да си позволи нещо такова. Тогава светата настъпи болния му крак и призова пресветото име на Христа, и за няколко дни го изпрати здрав в дома му, и той си замина, като се радваше, славеше и благодареше на Бога. И това чудо се разчу навсякъде и хората всички славеха Бога и Му възнасяха благодарствени хваления. А блажената съвсем не се превъзнасяше от такива чудеса, а винаги помнеше в ума си думите на Давида, или по-скоро на Св. Дух: „Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава!“ (Пс. 113:9) И непрестанно измокряше постелята си със сълзи (Пс. 6:7), и представяше пред лицето си страшното и грозно съдилище на неподкупния Съдия, и немилостивите ангели, и ония мъчни митарски места, и посрамлението на грешниците, и окончателната горчива присъда: „Идете от Мене, проклети!“ (Мат. 25:41) И от гласа на своите въздишки забравяше да яде хляба си (Пс. 101:5-6).

След като поживя така доста време и след като така прекара живота си, предузна своята кончина. И като имаше обичай много да се грижи за догмите на Православната църква, наставена от Св. Дух, реши много разумно да не остави Църквата и подир смъртта си без своето промишление, както я утвърждаваше приживе с православни заповеди. Затова свика целия църковен притч и доста им говори своите свещени методични слова. Тя им рече: „Настана времето за моето заминаване оттук, затова сметнах за правилно да ви припомня преданията и решенията на православната вяра от св. Апостоли и божествените Отци. Защото както е невъзможно право да ходи оня, който няма очи, така е невъзможно да живее според Божията воля оня, който не спазва благочестието. Знаете, че православната вяра е главата на нашия живот. В старанието си да ни я предадат чиста и безпорочна св. Апостоли претърпяха разни видове смърт. Затова и вие със страх и трепет трябва да я пазите чиста и безпорочна, и да държите църковните предания непоклатни, а не да се колебаете насам-натам от различни ветрове. Ако и да е разсял различно врагът на нашия живот, дяволът, скверно и нечисто езечество, като се стреми да изтреби нашата православна вяра.

Обаче Господ Иисус Христос за нея проля Своята кръв и не остави Църквата му да бъде унищожена докрай. Но и помощ и даде, и съдбата и изведе до победа. Аз бедната съм възпитана в благочестие още от моето детинство и го получих от моите родители като многоценно съкровище. Затова ви се моля като на свещен връх в Църквата, да не забравяте преданието на св. Пророци и Апостоли, както великия апостол Павел пише на Тимотея: «Чедо Тимотее, каквото си чул от мене, предай го на верни човеци, които ще са способни и други да научат!» (Тим. 2:2)

Вам ви подобава да държите правата вяра и съвсем да не слушате езически басни. Могат хиляди пъти да ни укоряват, могат хиляди пъти да ни хулят, обаче никога лъжата няма да победи истината, нито злобата ще надделее над мъдростта. Защото те сведоха името на Божеството в творението, в човеци — о нечестие! — в дървета, в камъни, котки, кучета, и не се срамуват да мислят, че творението е станало само по себе си, и не разбират, немислените, в своето зло нечестие и мъдруване, че всичко е привел от небитие в битие единият истински Бог, Който е сътворил небето и земята и всичко видимо и невидимо. А боговете, които не са сътворили небето и земята, да погинат! (Иерем. 10:11). Подобни на тях да бъдат и ония, които ги правят и които се надяват на тях! (Пс. 113:16; 134:18). Затова езичниците се заблудиха и неразумното им сърце се помрачи. Смятайки себе си за мъдри, се оказаха безумни, и славата на единия Бог измениха в подобие на четвероноги, и влечуги, и птици (Рим. 1:21-23). Нека да видят окаяните, откъде са произлезли небесните тела и земните същества във въздуха и водите, а най-вече откъде е произлязло още по-първичното-небето и земята, въздухът и водното естество! Кой ги смеси и раздели? Какво е общението им едно към друго-отделяне и съгласие? Кой ги движи и води? Как една противна по естеството си стихия бяга с друга безвредно в пълнотата на единия свят? Как съществуват в съгласие, без да се съветват и говорят? Всичко това е дело на божестения промисъл, а те оставиха създателя, а почетоха и послужиха на творението вместо на Твореца (Рим. 1:25) и напразно се лутат, а беснуват против нашата благочестива вяра и против държащите благочестието християни, на които налагат безпощадни мъчения и ги принуждават да се отрекат от сладкото име Христово. Вие не обръщайте внимание на техните заплахи, макар и да ви водят към мъчителските колела, към кипящите казани, към меч или огън, не се бойте от техните страхотии! (Ис. 8:12, по 70-те). Нас ни очаква друг живот и друг нестареещ век, дето пророците ликуват, апостолите се радват заедно с ликовете на преподобните постници, с ангелите и архангелите, с мъчениците и всички светци. Това винаги мислете, това напишете в сърцата си! Внимавайте върху себе си и върху цялото стадо, сред което Бог ви е поставил пастири и учители (Деян. 20:28), за да опазите себе си и тях чисти и непорочни!

Всичко в този свят красиво и обично ще се разнесе като прах и ще се забрави, само добродетелта пребъдва во веки веков. Прочие, постарайте се да запазите себе си чисти и повереното паство да да изведете на живоносни пасбища, та Владетелят на всичко, като види това ваше старание, да ви въздаде достойна за трудовете ви награда и да ви сподоби със Своето царство!“

След като изрече всичко това пред целия църковен причт и след като утвърди сърцата им, пусна ги да си отидат, като им заповяда да дойдат пак подир четири дни. Тогава преподобната Филотея се затвори в килията си четири дни, без да вкуси храна, а всичките тия дни употреби в бдения, сълзи и чести коленопреклонения. В четвъртият ден, както предрече, пак дойде при нея цялото църковно изпълнение и се наслаждаваха на нейното обичайно поучение. И пак достатъчно ги настави и приведе сърцата на всички в Божий страх. Когато настана вечерта и тя вече разбра близкия час на своята смърт, всичките ги дигна на молитва, като каза: „Времето на моето отминаване вече настана (2 Тим 4:6) и трябва да се потрудите малко заедно заедно с мене! Надявам се уверено, че заради вашите молитви ще получа милост в страшния ден на на праведния Съдия, в оня страшен час!“

И много още от тоя род изрече пред свещения причт. А те като чуха това, много ги заболя сърцето и вдигнаха плачевен вопъл към небето. Стана голяма мълва и хлипане, но преподобната даде знак с ръка и спря неутешния плач на всички, като каза: „Не смущавайте душата ми, владици и господа защото още съм с вас и ще прекарам времето си с вас, колкото Господ пожелае! Затова побдете малко с мене и отправете към Бога благодарствени молби за мене!“ Те едва престанаха от плача, обърнаха се към молитва и единогласно отправиха песнопение за нея. Докато те пееха, тя предаде Богу дух, когато изгубиха надежда, внезапно плачът прекъсна пението, беше немалко ридание и мълва, и плачевните гласове изпълниха въздуха. Като узнаха станалото, всички околни се стекоха и заедно оплакваха общата загуба. Благоговейно приготвиха тялото на преподобната и достолепно го почетоха с надгробно пение, и го положиха в храма на пречистата Богоматер, който се нарича и Св. София, дето преподобната вършеше дивни, преславни и безбройни чудеса, които ако започнем подробно да разказваме, цяла година ще трябва да разказваме. Но за да не разтегнем много дълго словото си, малко нещо от тях ще кажем, което ще бъде достатъчно за умните да приемат и останалото за истина.

Един мъж високопоставен и славен, по име Навкратий, от гр. Амория, бил назначен от тогавашния цар за воевода на Елада. Случило му се да се бие с безбожните агаряни и след като двете страни се сразили, по неведомите съдби Божии, цялото му войнство било победено: някои били убити, а други били пленени и отведени в Сицилия. Заедно с другите бил пленен и някой си стратилат, но име Артаван, от гр. Филомелия. Отведени от безбожниците, те били затворени в някаква мрачна тъмница и пазени с голямо внимание. Така задържани там, те били в голямо недоумение, какво да измислят и какво да направят. И обзети от голяма печал, призовавали помощта на всесилния Бог и Неговите близки угодници. Тогава Артаван си спомнил за св. Филотея и започнал да им разказва за нейните преславни чудеса и че получила дар да лекува различни недъзи и болести. Това като слушал стратилат Навкратий, разпалило се сърцето му и започнал от все душа да призовава нейната помощ. И понеже се изпълнил с божествено желание и се разпалил с гореща вяра, не изтърпял дълго да крие това, но бързо станал и вдигнал всички на усърдна молитва, като се обливал с потоци сълзи. И всички се устремили единодушно към усърдна молитва и призовавали помощта на боголюбезната Филотея, като казвали: „Родствена на Христа рабо, нескверна невясто, чиста гълъбице, жилище на Св. Дух, ако погледнеш милостиво на нас смирените и отчаяните, и ни освободиш от тази ужасна тъмница, ще бъдем и ние тръби на твоите безчислени чудеса, с висок глас ще ги проповядваме, а останалото време на нашия живот ще преживеем целомъдрено и чисто. О преподобна майко, не ни презирай, защото горчиво бедстуваме в тази ужасна и бедствена тъмница!“ С такива молитви прекарали цялата нощ, с горещи сълзи и сърдечни стенания. Като свършили това всенощно бдение и приключили молбата си, легнали да си починат и да дадат малко сънно утешение на тялото. Заспали всеки на своето място, явила им се преподобната и възрадвала сърцата им с утешителни думи, като рекла: „Молитвата ви е чута и Бог не презря вашите въздишки. Прочее, идете си с миром и се завърнете се по домовете си, като въздадете на Бога своята благодарност, Който освобождава от окови затворниците!“ (Пс. 67:7). Те се събудиха от радост, железните вериги лежаха паднали от тях, тъмницата беше широко отворена. Те повярваха, че видението е истинско, и веднага напуснаха отворената тъмница;стражата лежеше като мъртва и свободно избягаха. Но преди да отидат у дома си, най-напред отидоха на острова, за да въздадат на преподобната своите достолепни благодарности. След като изпълниха това си задължение, всеки от тях се завърна у дома си и на всички разказваха преславните чудеса на преподобната Филотея.

След като това се разнесе на всякъде и успя дя влезе във всяко ухо, някой си прокажен, изпълнен с вяра и горещо усърдие, бързо дойде в църквата на преподобната майка, призоваваше милостта и с прилежни молби и чести поклони, дълго време с безсънни нощи, пост и изтезание измъчваше себе си и неотстъпно прекарваше в нейния божествен храм. Блажената, като видя неговото дълго прилежание и телесната му проказа, която за малко не го беше свършила, веднага склони на милост, яви се на съне на църковния клисар и му заповяда да го помаже с масло от светото кандило на пречистата Богоматер по цялото тяло. Като стана от сън, клисарят бързо изпълни заповедта, и не след много дни го изпрати здрав у дома му, за да прославя Бога и да Му благодари, както и на Неговата близка угодница.

Мина много време и много чудеса станаха. Гръцкото царство крайно изнемогна и държащите неговия скиптър изпаднаха в тежки обстоятелства. Като намериха подходящо време, римляните люто и сурово се нахвърлиха върху гръцката държава и нанесоха непоносима беда. В същото време и българското царство стана много крепко и силно, и всичките околни области обхващаше и покоряваше. Тогава в България управляваше царския скиптър добре и даже великолепно благочестивия и славен цар Калоян (1197–1207). Като виждаше гръцкото царство съвсем изнемогнало, и той се нахвърли срещу него мъжествено, и много градове и села плени и разори. И като събра всичко хубаво, пренесе го в своя славен гр. Търново — целият народ с всички животни пресели в своята държава. Като вършеше всичко това, чу и чудесата на преподобната Филотея и много се разпали сърцето му. Защото нещо обикновено е това, душите на боголюбезните да проявявят усърдие към добродетелта и всячески да показват ревност. След като завоюва целия оня край и го подчини на своята власт, дойде и там, дето лежеше честното тяло на преподобната, изпълни се с неизказана радост, като хвалеше Бога и прилежно Му благодареше. Падна пред честните мощи на преподобната, обля ги със сълзите си и благоговейно ги целуна. После заповяда да се отслужи всенощно бдение и раздаде на бедните много милостиня. Сутринта се отслужи божествена литургия, на която присъстваше царят в голяма радост и веселие заедно с всичкото си войнство. И взе хубавото решение да принесе тялото на преподобната в своята държава. Обаче благоволи тази си мисъл да сподели и със своите съветници и князе, което и направи. А те като чуха това от царя, извикаха като с едни уста: „Сърцето на царя е в Божиите ръце! (Прит. Сол. 21:71). Царю, прави скоро, каквото си намислил! Ние вярваме, че ако изпълниш на дело това решение, голяма полза ще принесеш на нашите души, но и на нашата страна и нашият град ще получи голяма помощ!“

Не след много дни царят заповяда тялото на преподобната да бъде пренесено в славния гр. Търново с много почести и благоговение. За тая цел бяха отредени 300 избрани войници с началник някой си Теодор, човек благоговеен и честен, благочестив и верен като никой друг, храбър на война и красив на ръст. Но на лявото си око имаше перде от много години, много средства пръсна по лекари и много грижи имаше за това, обаче никаква полза не получи. След като получи от царя последно нареждане и събра всичкото си войнство заедно, веднага се отправи към мощите на светата с усърдие, с все душа ги целуна, проля много сълзи от очите си и просеше да получи милост за повреденото си око. И като се разпали от гореща вяра, взе лявата ръка на светата и я положи на окото си. И о чудо, внезапно въпросното перде на окото му изчезна и той с чисти очи ясно гледаше сияйната слънчева светлина и беше много радостен за преславното си проглеждане. Това чудо се разчу навсякъде и всички славеха Бога и преподобната Филотея. А Теодор с всичкото си войнство взе почтително мощите на боголюбезната и потегли с радост и ликование, както някога богоотецът Давид пред сенния ковчег (2 Цар. 6:14). Тогава при нейното пренасяне, Бог показа много и различни изцеления, които е невъзможно подробно да бъдат разказани на вярващите, а само с вяра да ги приемат и да ревнуват на добродетелта.

Като приближиха Търново и патриархът узна това, той свика целия църковен притч и целия народ излезе да посрещне със свещи, кандила и благоухания, с благоговение целуна честните мощи на преподобната, и със сърдечно усърдие усълзи и съкрушение каза такива радостни думи: „Искрена Христова рабо, доме на добродетелта и жилище на Св. Дух, пустино жителнице, как прелетя от Изтока и стигна до нас, смирените?! Добре дошла в нашата среда, и то не само да ни посетиш, но и да пребиваваш винаги с нас, да ни научиш ненаучените да следват твоите божествени пътища, и да ревнуват на твоята богодарувана чистота! И тялото си полагаш тук като залог, а с духа си се наслаждаваш на небесната красота, гледаш не като в огледало и с предположение пресладкия Иисус, а лице с лице (1 Кор. 13:12), и беседваш с Него не посредствено, а свойски, и чисто Му принасяш своите молитви за нас! Прочее, моли се винаги за нас, твоето стадо, за да завършим мирно нашия живот в благочестие и праведност! (1 Тим. 2:2). Не преставай да ни посещаваш, назидаваш, застъпваш, помагаш, наставляваш от нападенията на врага! Защото вярваме, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще ти го даде. Ние се радваме и веселим, задето те придобихме като гореща застъпница.“

И веднага взеха тялото и го пренесоха в славния град Търново, и го положиха в църквата на пречистата Богородица Мария, наричана Темнишка, гдето дори доднес лежи и върши дивни чудеса безброй на всички, които пристъпват към нея с вяра и любов.

Информация за текста

Източник: [[|Словото]]

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2010-05-28 13:00:00

1

Православната църква чества паметта на св. Филотея († XII в.) на 7 декември.