«Коронацията»

В последната минута,

когато вън салюта

оповестявал празника на коронацията

и щяла скоро нацията

да зърне своя крал,

Карлон IV изведнъж разбрал,

облят от пот и в паника ужасна,

че кралската корона му е тясна.

— Ами сега! — извикал кралят. —

Крале се качват, но и свалят!

Дали потаен дворцов враг

стеснил е моят похлупак,

за да изпълни в този ден

такъв коронен номер с мен,

или главата ми голяма

в монархията място няма?

— Голяма-малка — казали велможите

налага се короната да сложите,

защото, погледнете през прозореца,

онези хорица,

които чакат зад редиците

на войниците —

това е той, народът. А той смята,

че всеки крал, щом иде на земята,

снабден е със глава по мерка,

а ако при това

държавният Глава

не издържи на Главната проверка,

възможно е, уви,

да се надигне той

и да установи

републикански строй!

— Република? Преди да я дочакам,

в короната си цял ще се нахакам! —

изкукуригал кралят. И веднага

се втурнал кой как може да помага:

— Дръж!

— Веднъж!

— Кураж!

— Дваж!

— Оттам!

— Оттук!

Натискали. Раздал се звук,

изпукала главата на Главата,

но обръчът й хлътнал до средата!

И тъй Карлон излязъл на балкона,

съгласно правилата, със корона,

но златният й кръг бил тъй залостен

в главуняка му костен,

че сраснат с него, си останал там,

и често крал Карлон, останал сам,

си мислил, че за днес е още крал,

тъй както бог е дал,

ала не дай си боже, дойде време,

короната народът да си вземе,

той вследствие на тази спойка здрава

с главата си ще трябва да я дава!

Информация за текста

© Валери Петров, превод

Сканиране, разпознаване и редакция: Ивет Костова, 2007

Публикация:

100 шедьоври на баснята

Подбор Банчо Банов

Предговор и бележки © Банчо Банов

Превод © КОЛЕКТИВ

Издателство „Народна култура“, София, 1983 г.

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2007-11-13 16:40:11