«Свобода»

Константин Балмонт Свобода

На Валери Брюсов

Мигар винаги от някого ще зависи моят ден, и във мислите си пламенни няма цял да съм вглъбен? Мигар ще се колебая, тръгна ли на път в нощта, щом сърцето ми желае път към неизвестността? Не, аз няма да излъжа с нищо своята звезда, огънят й щом ми свети в дни на радост и беда. Огнен знак остави белег върху моето лице и навсякъде ще слушам пламенното си сърце. Ако стигна до морето, ще потъна в глъбини, гледайки към светлината и прозрачните вълни. Ако срещу мен се вдигнат върхове на планина, в снежно царство ще замръзна под сребристата луна. Ако ли в звезда загледан стигна пропаст някой ден, аз ще падна, без да жаля, върху камъка студен. Но навсякъде ще вярвам само в своята мечта и ще съм красив и волен като приказка в нощта. Ако някой пожелае с нещо да ме промени, с мене в гроба той ще легне — или в райски долини. А за себе си потърсил свободата, вече знам, че на друг ще я отстъпя, че на друг ще я отдам. Зов дочуйте в тези струни — свобода и светлина. В тихите води се ражда мощна пенеста вълна. Слънцето цветята гали, в хоровода им искри, а поиска ли — ще пламне и степта ще изгори. Може някого да стопля или да го умъртвя, но докрай с душа свободна пътя си ще извървя.

Информация за текста

© 1993 Андрей Андреев, превод от руски

Константин Балмонт

Сканиране и разпознаване: sir_Ivanhoe, 2009

Редакция: NomaD, 2010

Издание:

Константин Балмонт. Дойдох да видя слънцето. Избрана лирика

Рецензент: Милена Лилова

Редактор: Марта Владова

Художник: Петър Добрев

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Мила Томанова-Димитрова

Издателска къща „Христо Ботев“, София, 1993

ISBN 954-445-053-X

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2010-01-10 18:20:00

Реклама на сайте