«Какъв ни е проблемът днес от гледна точка на историческата поука?»

Стефан Чурешки Какъв ни е проблемът днес от гледна точка на историческата поука?

От познанието на света е известно, че историята е притча, която служи да назидава и да вразумява хората. Историческото познание е ценно не с възможността да управляваш психиката, разума и емоцията на хората, а с възможността бъдещето да бъде разпознавано чрез поуката от изминалите дела и събития. За съжаление в България философската поука от историята ни не е разработена на подобаващо равнище с оглед мащабното и интегрално знание в обществения живот и в индивидуалното осъзнаване на личността. Нашата история е набор от факти, които могат да възгордеят неграмотната личност, но за човек с четири езика и с висок интелект историографията ни, каквато е сега, е перчене без да има културно-философска познавателна алтернатива на големите световни философски и научни проекти. А нашето бъдеще като нация е точно създаването на мащабен идеалистично-духовен проект основата на славянобългарския език, стъпил върху сентенционния и притчообразен фундамент на онова, което ние като старинен народ сме разпознали от битието на човечеството. В това отношение пример може да бъде феномена на Ванга, който е единственото оригинално българско присъствие в световната феноменология през модерността. И затова Ванга беше единственият български критерий за разпознаване на явленията — видими и невидими от света през Новото време. И затова антибългаристите, в това число и някои клекирали, зависими от чужди религиозни централи, оспорват феномена на петричката пророчица, чиито завети ние трябва да разтълкуваме и да проверим със средствата на науката и религиознанието в световния познавателен фонд на знание и култура. Защото българската история от феноменологична гледна точка чрез интерпретация на старобългаристиката има какво да каже на света с оглед натрупания опит от вековете. И защото пророк-месианското начало е характерно за нашата автентична народопсихология, в която има култ към воина, книжовника и тълкувателя на Божеството откровение и неразгадаеми прояви на свръхестественото. Това е уникалното в нашата вековна култура, защото ние на световно равнище сме създавали воини, книжовници и тълкуватели на Божественото начало. Останалото е разказ за прости селяни, далавераджии и тарикати, които на фона на добротата и милостта на народа правят социално-икономическа и конюнктурна политическа, провинциална при това, кариера. Притчата от нашето многовековно битие е борбата за културно-философска еманципация на народността, която е изразена в избора на православието, славянската азбука и държавния спомен за делата на царете и воините. Оригинален философ на историята в България е преп. Паисий Хилендарски, който пише поменик на българските царе и българските светци. Във философията на „История славяноболгарская“ е отбелязано, че българската идея е алтернатива както на елинската мъдрост, т.е. на целия свод от старогръцка философия и култура, така и на римската сила, т.е. на държавно-политическата философия и военно могъщество на Рим. Тези два феномена са основата на западната култура, затова нашата борба под слънцето днес е достиженията на българската философска мисъл в свода на православието, народната мъдрост и опита от вековете да бъдат включени в златния фонд на човечеството. Т.е. ние трябва да подготвим вселенски учители, които да мисионерстват, каквато е историческата задача на българския народ според казаното в старобългарските ръкописи, които днес никой не чете, камо ли да извежда философия на политиката и делничния живот от тях. А това е грешка, която са направили модернизаторите на България, поради което ние страдаме и до ден днешен. Ние излязохме от предопределената ни от Бога мисия да бъдем християнизатори и култиватори на европейския свят, поради което сме наказани. Това е поуката от нашите страдания през модерността, защото в Евангелието ясно е казано — Търсете Божията правда и всичко останало ще ви се придаде. Никъде не е казано в свещен текст търсете технологиите и социалното инженерство и всичко ще ви се придаде. Защото онова, което не е дошло от следването на Божията правда е нечестиво и следователно обречено на тление и забвение. Това ние като патил народ го знаем много добре. Затова българите развиват своя самостоятелна битийна философия, която е родена от познанието на вселенски истини и старинни западни и източни философски сентенции и се характеризира с извънредни воински качества. Защото истинското знание е способността да разпознаваш и фашистите и комунистите се провалиха, защото системата и философията на тяхното образование и развивана от тях фундаментална наука не им дадоха възможност да разпознаят докрай всички явления от интегралното битие на човечеството. По-проникновените чужденци отбелязват, че българите са изключително верни на своето отческо предание, пазят сурово обичаите си и са сурови и издръжливи войници, които могат да победят всяка военна сила ако силите са равни в сражението. Днес тези същностни наши народопсихологически черти, доказани във фактите на самостоятелната ни история, са атакувани тотално от философията на модерността, каквато се предлага и интерпретира в съвременна България. Днес ни казват, че като народ сме били бай Ганьо, а не сме били св. патриарх Евтимий. И докато в училищата се учи повърхностен вестникарски фейлетон на мястото на сериозната религиозна и философска литература винаги псувнята и бандитизма ще бъдат нашия облик пред Европа и света наместо църковния псалм и културата на бивши офицери като легендарния световен бас Борис Христов. Поуката от историята казва, че след политическото освобождение от 1878 година ние допускаме една сериозна стратегическа грешка, която обуславя погромите на българската народност и бедността ни в Ново време. Краткото определение на модерността от позициите на успешното ни Средновековие е „национална катастрофа“ и ние следва да анализираме дълбинно и безпристрастно защо катастрофирахме в модерността. Отговорът според нас, е че ние не разработихме високостойностна и общозадължително изучавана в училищата хуманитарна национална философия, основана на религиозните стойности, източните и западните сентенции и народната мъдрост, която национална философия да ни бъде интелектуален, духовен и прагматично-политически щит през изпитанията на времето. И която да гарантира автентичност и независимост на политическия ни процес. Затова ние попадаме под чужди влияния, които след като се провалят както комунизма и фашизма започват да ни корят, че нашия православен, славянобългарски и строго национален манталитет бил виновен за това, че световната културно-философска обстановка не иска да включи поуката от православно-славянския исторически опит и съответно сложилите се в културата ни народопсихологически достойнства в свода на световната мъдрост. А животът е сентенция, която следва да говори и със семантичната изразна натовареност и кодово изражение на православно-славянския историко-философски опит, защитен и чрез познаването на българска етнография, която трябва да се изучава в училищата като задължително избираем предмет. Революционерите от Възраждането, които по философията на живота си и образованието си са западни възпитаници и които са били хора с незавършено образование, видно от фактите в техните биографии и сравнено с числото на световните професори, които имаме от по-късната история, задават тона на българския модерен манталитет в областта на културата и политиката. Революционерите, които са просветители в европейския културен смисъл на понятието „Просвещение“ бързат да технологизират и модернизират страната, като изпращат на специализация в чужбина по-грамотните българи. Затова историята показва, че алтернативата през Възраждането „Църква или революция?“, която политически е решена в полза на втората засега е исторически провал на вечната българска идея. Макар повечето революционери да са църковни възпитаници, ролята на религията и сериозната философия и култура е силно занемарена в модерна България. Наистина, националната революция донесе свободата на България след 500-годишно мюсюлманско робство. Но стратегията след Освобождението подценява както потенциала на българите, така и изпитанията, които бъдещето таи в себе си. Наместо по съвета на Найден Геров да направят православни гимназии и така да създадат от българите аристократи на ума и духа, революционерите правят технически и икономически училища и така създават буржоа и пролетарии, които нямат очите на науката и познанието за да разпознават докрай явленията от битието и след като техниците и иконимистите станат политици водят народа към изпитанията, които не са дошли от българския път на развитието, а са следствие от развитието на модерността по света. Философията на образованието и системно-структурната схема на познание и следователно на критерий в обществения ни живот е същностната причина за нашия неуспех през Новото време. Националното обединение е конкретна прагматична задача, но не е извечна национална философия и вечна национална доктрина на основата на защитата на вечни хуманни идеали, които могат да бъдат сериозна битийна цел на старинен народ с претенции, какъвто е българският. Заради липсата на политологична защита на вечни човеколюбиви истини и заради това, че изоставихме Божията правда за сметка на несъвършени учения и чужди философии, несъобразени с нашето истинско Аз и днес ние ставаме ученици на некомпетентни чужди влияния, които като не могат да си намерят обосновка в българска културна среда започват да клеймят нашия манталитет. Това е същинската колизия на срещата между модерността и средновековното битие и ментална нагласа на българите в близкото минало. Политическата ни философия на модерността не е изведена от автентичния българския историко-културен опит, а е механично взаимстване на чужди философски школи и направления, които през образованието и масовата култура влизат в умовете и сърцата на модерните българи. И понеже титлата в науката преминава през санкцията на латински и другорелигиозни училища, тъй като западната философия е дериват на тамошното богословие или атеизъм, то и в България критериалността като оценка и следователно механизъм за качване и издигане в обществото не следва заветите на православието и славянството, т.е. ние излизаме от същността си и ставаме адепти на чуждо влияние, поради което българската интелигенция освен, че е слабохарактерна няма и собствено автентично мнение по вселенски въпроси. Това се вижда в оценките и заключенията на българската историография, която поставя в центъра на своята информация и развитие на мисълта сведенията от византийски и латински писатели, а не собствено сведенията на старобългарските документи и устния народен спомен. Защото в областта на познанието няма значение дали някой ще ти каже нещо устно или ще го напише. Писаният текст е по-траен, но писаното слово не превъзхожда устното народно предание, което българската хуманитарна интелигенция като цяло не познава. Да не говорим за технократите, чиято слаба хуманитарна подготовка ги прави жертва на всякакви далекоизточни мистики и сектантски влияния. Наистина, през новото време ние постигнахме определени успехи. Но можехме много повече, ако духовността, философията и познанието бяха изведени от опита на историята и от достиженията, които имаме в християнството и битийната мъдрост на дедите ни. Затова религия и фундаментална философия на славянобългарски език трябва да се изучават в българските училища, но заедно със сентенциите на народната мъдрост и сведенията за българската етнография и философия на българската история, която да е разработена със световни изразни средства на познанието. Най-важното в обществената подредба и в структурата на личния живот на човека е системата на оценка на явленията от битието в логически и етичен аспект, защото логиката и етиката са в основата на пирамидата на натрупване на знания и на създаване на представа за света. Информация без разработка от страна на логически операции и без да бъде включена в нравствена оценка със строго йерархизирани културни и философски понятия и категории се превръща в суха статистика и затлачващ съзнанието свод от данни, които не ползват религията и житейската философия на никой човек по света. Това всъщност е генезиса на критерия, а състоянието но познавателния и битен критерий с оглед сведенията на историята, философията и религията задава параметрите на оценка в живота на обществото, личния живот и познанието на света. Затова ние, българите, трябва сами да си изработим критерии и системи на оценки на историята и явленията от света и колкото по-високи и надеждни са те от европейските и световните, толкова по-добре за бъдещето на нацията. Фактически през модерността единственият сериозен критерий в България е системата на подбор на военните кадри, които в няколко войни доказаха, че са над световното равнище на изисквания към военното съсловие. Това обаче не може да се каже за богословите, за философите и за хората на изкуствата, които с някои редки изключения остават на поместно равнище и както се вижда от известните ни факти на прехода скоро няма да повишат изискванията към себе си и своята житейска и професионално задача, поставена им от хода на българската и световната история. Без защита на всички нива в живота на човека на вечни истини и на световни нравствени добродетели истински критерии за професионализъм и личен успех не могат да се направят и това са го знаели много добре офицерите през модерността, които са се подготвяли по автентични български критерии и затова са били автентичен елит на обществото като морал, познавателна и физическа подготовка. Защото след разгрома от войните за национално обединение нашите военни не създадоха нито мафия, нито групировки, а ставаха обикновени чистачи и метачи, като не искаха както днешните ни владици, за кръстовете и медалите им за храброст да им се целува ръка от страдащия български народ.

От задаването на критерий зависи понятието за истина, милост и справедливост, които са ключови оси и житейски генериращи фактори за протичането на живота и за конструкцията на житейска философия на всеки един от нас. Защото те са основата на Божия закон. Ние през модерността си задаваме чужди и непригодни критерии за себе си и после се чудим защо търпим неуспехи. Още повече това се засилва, когато след прехода от 1989 година двойкаджиите в училище и икономическите анархисти, които нехаеха за държавата и добрите нрави през социализма завзеха местата за създаване на критериалност в общественото пространство. И това се отнася и за критериалността в оценките на делата и бездействието на Църквата и на представителите на клира. Затова днес несвършилия училище Азис е по-богат от жертвоготовния и подготвен български учител, а символа на шоумена измести символа на книжовника и воина от оценъчната стълбица на онова, което самоволно се деноминира като елит на страната. Това е поуката от нашата история и това трябва да се каже, за да се направи един реверанс към делото на нашите жертви и мъченици през модерността. Така например ние приемаме критерия на техниката и технологията като важен устойчив обществен стожер и така попадаме в примката на западния неуспех, защото комунизмът и фашизмът като идея са родени от навлизането на технически представи в хуманитаристиката, а политиката е приложна хуманитаристика, не и технокрация. Още повече, че световният исторически опит показва, че идеите в техниката са родени като художествена фикция от литературата, която е популярна философия и следователно религията и философията са фактическите генериращи фактори на представите в областта на познанието. Роботът преди да стане битова материална вещ, т.е. технически инструмент първо се е родил като идея в главата на писател. Фактически през комунизма големият пропуск на управляващите беше, че те като възпитаници на западната мисъл, защото комунизмът е дериват на западната философия и историческа практика, засилиха подготовката на технокрацията и така създадоха условия в слабите кадри на идеологията да се появят пробойни, които доведоха до краха на комунизма. Комунизмът загуби войната психологически и идеологически, защото децата на историческите материалисти бяха прелъстени като технократи от лъскавата материя на Запада. Защото комунизмът сакрализира материята и тогава неговите противници направиха по-хубава и по-лъскава материя, която наследниците на комунистите приеха за свой фетиш. Елементарната битийна представа на комунизма доведе до това, че противниците на соцблока го разрушиха с примитивни мисионерски трикове от историята на колонизацията на дивите народи, които нямат писменост и висока духовна и интелектуална традиция, но имат преклонение към вещта, както комунистите. Това го казва историята. Ако в комунизма имаше повече духовност, хуманитаристика, аскетизъм и идеализъм, то тогава изходът от съперничеството между двете системи щеше да бъде неясен. Това го казва поуката от автентичния български исторически и религиозен опит.

Идеята на духа и словото, световното творчество на мощния интелект и способността за добродетелност, които са основата на изконната българска оценка на национален водач беше затрита през комунизма, който си мислеше, че в света няма нищо друго, освен вечно движеща се материя. Фактите от модерността обаче сочат, че един компютър не може да даде ум и чувства на човека, затова ние сме скептици, че високите технологии могат да родят нов световен философ и учен мъж от ранга на Еразъм Ротердамски, което може да направи едно образование с духовни стойности и притчообразна мъдрост, построена на опита на източното православие, народната мъдрост и подбрана текстова извадка на световния идеализъм през вековете. Впрочем през Възраждането учебниците на българските деца са били смесица от християнски поучения, народна мъдрост и идеалистична логика на живота, поради което по-богатите и известни в света гърци са били сразени в битката за Екзархията през 1870 година, а католическата и протестантската пропаганда са били надиграни. Българите не са се бунтували срещу данъците на Османската империя, а са се бунтували срещу отварянето на пропагандни религиозни училища на българска територия, които според Тодор Бурмов са създадени за да направят българите опашка на големите народи. Нищо ново под слънцето и днес.

В знанието, което според Библията носи автентичната и суверенна власт важното е да има духовност, идеализъм и натрупан и обяснен на български език национален опит. От общи проекти се върви към детайлизация и от сентенции с вселенско послание се върви към частна интерпретация на отделния автор. А е факт, че интерпретацията в учебниците на модерното училище са детайлна разработка на определени философски школи на Запада, която не позволява да се създаде мащабна и перспективна логическа картина на познанието със стратегически разработена информация за света. Частната интерпретация на хуманитаристиката в модерното българско училище води до сериозна идиотизация на българина, ако перифразираме мисълта на Бърнард Шоу и нашият проблем в политическата сфера и обществения живот идва от частния детайлен вариант на критерия за познанието, което в модерността или е информационна викторина от типа „Стани богат“ или е детайлно тълкувание на явленията от битието, което води до неразпознаване на света и оттам до взимането на частични и грешни решения от страна на модернизаторите на страната. Днес ние се отдаваме на технокрация и компютъризация, т.е. на занаятчийство и на хедонистични зрелища, наместо да вървим към задълбочено познание на битието като развиваме силна и общовалидна хуманитаристика, която да бъде база на ставането на обществения процес у нас. Ученикът не може да надскочи учителя си. Това ние го знаем от вековете, затова сме избрали собствени учители на славянски език, които са построили независима Църква. Това е тайната на нашия успех под слънцето като нация. Всичко в света се ражда от знанието и от духа, а днес фундамента на знанието е конструиран познавателно по гръколатински образец, което означава, че ние не можем да конструираме независим славянобългарски авторитет, който подобно на св. цар Борис I да подреди културното, религиозното и познавателно пространство на Източна Европа чрез високите критерии на старобългаристиката. А днес ние се нуждаем точно от такава фигура в живота и бъдещето на страната. Големият проблем на комунизма не дойде от обстоятелството, че той даваше недостатъчна материалност на хората и беше изключително репресивен по всички линии на обществената власт на неговите политици. Големият проблем на комунизма беше, че той тръгна да се надиграва философски и идеологически с традицията на европейската философска школа, която е родила комунизма и го познава в дълбочина. Комунизмът дойде в България като съветска практика, но идеологически беше разработен в европейска среда, както и фашизма. Затова ние се провалихме. Още повече че икономическия фундаментализъм на комунизма властва и през демокрацията, което в областта на политическата логика и философия заради партийния принцип на участие в обществения живот напомня народната поговорка „Пременил се Илия — пак в тия!“.

Затова разработката чрез образованието и науката в областта на хуманитаристиката посредством извеждане на притчи за критериалност от свода на православната традиция, народната мъдрост и световния идеализъм на славянобългарски език ще гарантира способност да преодолеем неуспехите на модерността — несъмнено имали сме и успехи, но провалите като че ли са повече — и чрез българска философия на историята като база на обществения фактор в живота чрез труда на специалисти от наши университети ние да успеем да си възвърнем независимостта и уникалността като нация, чиито темели са положени назад във времето чрез делата на св. цар Борис I и св.св. Кирил и Методий.

Днес много се говори за сектите. Сектантството разцъфтява на основата на детайлизацията в мисленето, в това число и разделението на тесните специализации в християнския свят, на използване на несъществени, регионални и провинциализирани латински и национални понятия във вариетета на романски и германски модерни езици, на отсъствието на успореден текст на Библията на латински, старогръцки и старобългарски и новобългарски език, на технизацията и природно-естествената обвързаност на понятията в хуманитаристиката, на липсата на познание на латинските сентенции, старогръцките афоризми и българската народна мъдрост, на слаба езикова подготовка, на основата на слабата общокултурна и интелектуална подготовка на православния клир по цял свят, на основата на липса на съпричастност и неспособност за проява на истина, милост и справедливост и достойно възнаграждение за труда и знанието, проявявано от тези, които са се деноминирали в България за представители на ортодоксията. Както разбира се и на основата на специфична културно-историческа интерпретация, която считащите се по сектантски образец за Избрани от историята комунисти, пред и посткомунисти в България са направили на културно-историческия процес. Затова въпросът със сектантството е много сериозен, защото непознаването на базисни религиозни текстове, вариативността на интерпретациите на канона на християнската култура в световен мащаб и неспосособността да се мисли правилно логически, както и непознаването на общите теории в хуманитаристиката води до сектантство, чието лечение е създаването на сентенции и крилати мисли от свода на цялата човешка култура. Защото и БПЦ действа по сектантски образец — отказва да приеме историческия опит и философията на неправославния свят, зарибява на основата на патриотична и личностна емоция българите да й работят безвъзмездно без да е вложила и лев в квалификацията на верните християни и се стреми чрез пари и имоти да се намести в политическия живот у нас и в чужбина. Затова православието започва да приема културните характеристики на секта, още повече, че старобългарският и вариетата на българските диалекти, които са универсален християнски език не се разработват в научен понятийно-категориален апарат, който да роди идеи в областта на богословието, философията, историята и литературата, които са основен стълб на ортодоксията по цял свят и през всички исторически епохи.

Информация за текста

© Стефан Чурешки

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2009-03-23 13:10:41