«Мечката, вълкът и лисицата»

Мечката, вълкът и лисицата Осетинска приказка

Мечката, вълкът и лисицата били приятели. Имали четири хляба. На всекиго се падал по един хляб и един оставал излишен.

Замислили се какво да правят с излишния хляб. Мечката, като най-силна, казала:

— На всекиго от нас се пада по един хляб. Нека четвъртият се падне на този, който сънува най-чуден сън.

Съгласили се.

Мръкнало и легнали да спят. Сутринта станали и мечката предложила на приятелите си да разкажат кой какъв сън е сънувал. Вълкът и лисицата казват на мечката:

— Ти си най-голяма, кажи ти първа какво си сънувала.

Мечката започва:

— Сънувах, че съм в един пчелин сред кошери, пълни с мед, и хайде — яж по избор от най-белия! Наядох се с мед до пресищане.

— Е, а ти какво сънува? — питат мечката и лисицата вълка.

— Аз сънувах, че съм в една кошара с агнета — казва вълкът. — Разхождах се насам-натам сред тях, късах им тлъстото край опашките и си го изяждах. И сега на — изнемогвам от пресищане.

— Е, а ти, лисо, какво сънува, какво видя насън?

— А какво можех да видя насън? — казва лисицата. — Гледах вас двамата и когато видях, че единият си хапва мед, а другият — тлъсто агнешко, не можах да заспя. Не ме хвана сън и изядох излишния хляб.

Мечката се разярила и вика:

— В такъв случай няма да делим по равно и другите три хляба.

— А как ще ги ядем? — питат вълкът и лисицата.

— Ето как — казва мечката. — Нека всеки от нас разкаже как се напива, и на този, който се напива най-бързо, ще дадем и трите хляба.

— Да бъде както казваш — отговарят вълкът и лисицата, — но ти, мецо, си най-голяма, разкажи първо ти как и от какво се напиваш.

Мечката заразказвала:

— Щом джибрите кипнат и на повърхността им се надигнат мехурчета, ракиената миризма така ме удря в главата, че веднага се напивам.

— Е, вълчо, а сега ти — казват мечката и лисицата.

— Щом насипят прекипялата ракиена каша в казаните и подкладат огъня да варят ракия и щом от комина започне да излиза ракиена миризма, тя ме удря в главата и аз вече съм пиян.

Лисицата нищо не рекла, скочила бързо на крака, разтреперала се и припаднала. Мечката и вълкът се уплашили, хвърлили се към нея и питат:

— Какво става с теб?

Налели вода в устата й. Изминало доста време, а лисицата лежи в безсъзнание. На края дошла на себе си. Мечката и вълкът тревожно я питат:

— Какво ти стана, лисо?

— Напих се от вашите разговори за пиене! — със слаб глас им отговаря тя. И трите хляба се паднали на лисицата.

Информация за текста

© 1976 Иван Троянски, превод от руски

Сканиране: Boman, 2010

Редакция: Alegria, 2010

Издание:

Кавказки народни приказки

Издателство „Георги Бакалов“, Варна, 1976

Редактор: Панко Анчев

Художник: Иван Кенаров

Худ. редактор: Стоимен Стоилов

Техн. редактор: Георги Петров

Коректор: Маргарита Георгиева

Приказките са подбрани от следните издания:

Осетинские народные сказки, собрал Г. А. Дзагуров (Губади Дзагурти), Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литератуы, Москва, 1973

Золотой сундук, составление, перевод с татского и приложения Арманда Кукулу, Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литературы, Москва, 1974

Дагестанские народные сказки, перевод и обработка Натальи Копиевой, Издательство „Детская литература“, 1974

Грузинские народные сказки, Сто сказок, сборник составлен и переведен Г. А. Долидзе, Издательство „Мерани“, Тбилиси, 1971

И със съдействието на Съюзите на писателите на Арменската ССР и на Грузинската ССР.

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2010-02-14 13:00:00