«Параноично: Песен»

Стивън Кинг Параноично: Песен

Не мога да мръдна навън пред вратата ми дебне някакъв пън с дъждобран, пуши цигара. Но. Аз си го описах в дневника, а и пликовете подредени са на леглото, облени в кървавата светлина от рекламата над бара срещу моята врата. Той знае, че ако умра (или за малко някъде почезна) дневникът ще отпътува и всичко се разчува в ЦРУ Вирджиния. 500 плика, купени от 500 будки и всеки различен и 500 тетрадки с 500 страници всяка. Готов съм. Оттук го виждам цигарата му блещука точно над яката, а някъде в метрото, мъж предъвква мойто име застанал под реклама за „Черно кадифе“. Мъже разговарят за мен в тъмни стаи. Звъни телефонът, но чува се само мъртвешки хрип. В бара отсреща чипонос револвер в тоалетната, от ръка на ръка преминава. На всеки куршум пише моето име. Моето име го има във черните папки моето име го търсят във всеки некролог. Разследват и майка ми; тя, слава богу, е мъртва. Но те й изследват почерка и разглеждат всяко кръгче на Ръ-то и чертичка на Тъ-то. Брат ми е с тях. Май вече ви казах? Жена му — рускиня, а той все ме кара да попълвам разни формуляри. Всичко си ми е в дневника. Слушай… слушай, внимателно слушай: ти трябва да слушаш! В дъжда, на автобусната спирка, черни гарвани с черни чадъри уж поглеждат към своите часовници, въпреки че не вали. Очите им — сребърни долари. Има броячи платени добре — плаща им ФеБеРе повечето са от чужденците, които се шляят по улиците. Измамих ги слязох от автобуса на 25-та и Лекс където пък ме дебнеше таксиметров шофьор. В стаята над мен една старица е включила електровакуумна подслушвачка на пода. Тя изпраща лъчи по моята елинсталация, затова пиша в тъмното на светлината от баровата реклама. Всичко зная, без измама. Изпратиха ми куче на кафяви петна с радиопредавател в носа. Удавих го в умивалника и всичко описах в папката за приключени дела. Вече не гледам в пощенската кутия Всички картички са с експлозиви. (Махни се! Проклетник! Махни се, познавам големи клечки! Казвам ти — знам много големи клечки!) В столовата слухтят микрофони, сервитьорката дава ми сол, но аз познавам арсеника. Или жълтия вкус на горчицата, прикриващ горчивия дъх на бадеми. Виждах странни светлини на небето Снощи черен човек без лице, пропълзял девет мили по каналите, показа глава в тоалетната, за да чуе разговорите по телефона с хромиран наушник. Разбра ли, човече, всичко чувам. Видях отпечатъци от калните му пръсти по порцелана. Не отговарям сега по телефона, казах ли ти вече? Те планират да залеят земята с мътилка. Те планират грабежи. Те имат психолози, препоръчващи странни секс-пози. Те правят разхлабителни за пристрастяване и супозитори, предизвикващи изгаряне. Те знаят как и слънцето да изгасне с техните оръдия страшни. Посипвам се с лед — казах ли ти вече? Това омаломощава инфраскопите им. Знам заклинания и нося муски. Може би мислите, че съм ваш, но мога да ви унищожа всеки миг. Всеки миг. Всеки миг. — Да желаете кафенце? Казах ли ти, че не излизам навън? Пред вратата ми дебне някакъв пън в дъждобран.

Информация за текста

© 1985 Стивън Кинг

© Мария Парушева, превод от английски

Stephen King

Paranoid: A Chant, 1985

Сканиране, разпознаване и редакция: maskara, 2008

Издание:

Стивън Кинг. Маймуната (сборник)

ИК „Плеяда“, София, 1993

Превод от английски: Мария Парушева, 1993

Художник: Петър Станимиров, 1993

Печат: Полипринт, Враца

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2008-11-26 09:00:00

Оглавление

.

Реклама на сайте