«Горещо утро»

— О, господи! — лицето на Джейк придоби болезнено изражение.

— Какво става с теб? Нали между нас няма тайни?

— Очевидно не — той привърши бръсненето и започна да плиска вода на лицето си.

— Нашето съжителство едва ли съответства на законите на приличието. Иначе би си помислил сериозно преди да спиш до мен гол.

Той вдигна глава и без да обръща внимание на водата, която капеше на пода, я погледна изумен.

— Винаги ли спиш така?

— Откъде знаеш как спя?

— Видях те.

— Кога?

— В нощта след операцията.

— Мислех, че си обезумяла от температура и болка.

— Не чак толкова. Мислиш ли, че няма да усетя, че гол мъж се вмъква в леглото ми?

Той се обърна отново към тоалетната масичка и взе пешкира. После го хвърли настрани, оправи яката си и започна да закопчава ризата си.

— Нямам намерение да обсъждам това с теб.

— Никога преди не бях виждала съвсем гол мъж. Не си ли очаквал да проявя любопитство?

— Предполагам. Но беше по-добре да не ми го казваш.

— Защо? Ти си първият гол мъж, когото виждам.

— Ще престанеш ли да го повтаряш?

— Е, не се ядосвай толкова. Ти също си ме вижда гола.

Той й се закани с пръст и каза строго:

— Само защото беше необходимо, Бенър. Асистирах на доктора.

— Разбирам, — каза тя като наведе очи — но аз не те съм преследвала, за да ти сваля дрехите. Когато се събудих и извиках, не знаех, че ще дойдеш тук съвсем гол.

— Винаги спя така! — извика той, оправдавайки се.